Той е зъл, той е дружелюбен, той е непредсказуем, той е забавен, той е Bas Rutten.

Bas Rutten е навсякъде, във филми, видеа, игри, по телевизията (не и българската :) ) YouTube … къде ли не. Но нека започнем от началото. Роден на 24-ти февруари 1965г. в град Tilburg, Холандия. Когато става на 6г. той заболява от доста тежка форма на астма и рядък вид болест на кожата (носел е ръкавици на ръцете си и е имал белези по лицето) поради, което израства, като самотно дете без особенно много приятели. Зад дома му в Холандия, се е намирала малка гора където той е прекарвал дните си или е четял комикси със Spiderman. Вдъхновен от комисите, той споделя, че е започнал да се катери доста по дърветата в горичката зад дома му, и с времето е станал достатъчно силен за да скача от клон на клон държейки се само на ръце, по този начин е започнал да трупа физическа сила още от малък.

Когато е станал на 12 години, бил силно впечатлен от филм на Брус Лии, който гледал заедно с приятел.  Това променило малкият Bas, и той започнал да моли родителите си да го запишат да тренира бойни изкуства. Скоро те го записват на тайкуондо, където той започва да тренира много упорито. Само след 6 седмици вече е можел да победи състезател с кафяв колан.

Така самочувствието му започнало да се покачва и веднага е решил да се наложи сред съучениците си, като е предизвикал един от най-едрите, и е счупил носа му. След този уличен „инцидент“ родителите му го отписват от тайкуондо-то. когато е станал на 18г. се е сприятелил с две момчета, които също са били подценявани и не особенно популярни сред съучениците си. С високото си самочувствие, Rutten нахъсва приятелите си и започват да преследват момчетата, които са им правили проблеми в миналото. Така са се разправяли един по един с тях (както той твърди само 1:1, никога не равностойни боеве), и да наричат себе си „Шампионите“.

По късно той започва отново да тренира но този път не тайкуондо, а избира кйокушин карате. Споделя, че прави този различен избор защото е искал да изучава и удари в тялто (каквито в тайкуондо няма) … въпреки, че печели черен колан по кйокушин, остава разочарован от това бойно изкуство, защото там пък липсват удари към главата.

Когато става на 20г. се насочва към Муай Тай. Изправя се в 15 двубоя от, които печели 14 с нокаут в първи рунд а 15-ят губи с нокаут. С течение на времето обаче губи интерес към Муай Тай. През 1993г. известни по него време Японски борци Masakatsu Funaki и Minoru Suzuki, идват в Холандия за да търсят бойци за новата тогава Японска организация Pancrase ( създадена по правилата на Бушидо борбата), този вид борба е един вид предшественик на съвременния ММА правилник, особенност е това, че не е позволен удър в лицето със свити пръсти или иначе казано юмрук. Състезателите не носят ръкавици. Pancrease е първата организация от този род в световен мащаб. Някъде по това време Rutten печели и своят псевдоним „El Guapo“, което се превежда нещо от сорта на/красивият/ или /услижливият, благородният/ … не е ясно, което значение точно :) можеби и трите.

Присъединилият се към организацията Bas, Поради липса на опит губи първите няколко мача, основно това са загубите в кариерата му, когато е все още неопитен. Първата му загуба е от Masakatsu Funaki а след това и от носителя на титлата „King of Pancrase“ – Ken Shamrock, следва доста спорна загуба от Frank Shamrock чрез не единодушно съдийско решение. Rutten се оттегля за малко от сцената на Pancrase за да се завърне през 1995г. Първоначално губи двубоя срещу Ken Shamrock, но успява да надделее над непобеждавания до този момент Minoru Suzuki, като това му спечелва първата титла „King of Pancrase“. След кратка пауза заради травма, в която не успява да защити титлата си, той се завръща отново и побеждава временният „King of Pancrase“ – Frank Shamrock като грабва титлата „Undisputed King of Pancrase“. Следва може би най-големият двубой в историята на Pancrase, Bas отмъщава за загубата си по-рано, като се изправя срещу MMA легендата Masakatsu Funaki през 1996г.

Ето как самият Bas Rutten описва двубоя:

Преди мача, той дойде при мен и ми направи онова движение с палеца хоризонтално пред врата, прерязващо гърлото движение сякаш искаше да каже, че аз ще загубя. Тогава се обърнах към мениджъра си и казах „окей, сега ще го убия този, само гледай“. Моята стратегия беше да задържа двубоя повече от 15 мин. като продължителност. Funaki никога не се беше бил повече от 15 мин. Но се случи нещо друго, в 12-та минута, аз бях на колене а той се опита да ме ритне в главата. Аз успях да блокирам, но за мен това беше неразрешен удар. И тогава започнах, БАМ, БАМ, БАМ и той падна на ринга. От този момент нататък, аз тотално го унищожих. трябва да гледате мача, беше същинско клане.
Дланите ми почерняха от силата с която го удрях. Но сякаш господ беше на негова страна, защото той успяваше да издържи на всеки удар. Удрях лицето му, при което се чуваше звук от удара. Носа му се счупи и изкриви силно на една страна. Тогава си помислих „Господи, този човек, може да издържи и истрел с пистолет“. Нанасях толкова силни удари с колена в лицето му, той падна 4 пъти но с последното си коляно дадох всичко от себе си. Сграбчих го за главата, и го нацелих с коляното. Беше, като във филма „Роки“. След това коляно, аз също паднах на земята, и бях напълно останал без дъх. Изправих се, а рефера ми вдигна ръката, след това я пусна а аз отново се сгромолясах на ринга, БУУМ! Бях напълно изтощен, дадох всичко от себе си. Наистина исках да го унищожа. Счупих му скулите и носа, само защото каза, че ще ме убие. О, бях толкова разгневен. Но въпреки всичко, след това бяхме приятели … какъв откачен спорт, не мислите ли?

Но, кoето и интервю да преведа едва ли ще стане по ясно от видео на двубоя :)

Използван източник на информация: wikipedia.org